Кои храни най-често предизвикват алергии?

При хранителна алергия, имунната система възприема една или друга съставка на алергенната храна като потенциално опасна за организма. Това води до синтез на антитела от клас Е, които при повторна среща с алергенната субстанция се свързват с нея и я неутрализират. Освен че неутрализират алергените, антителата опосредствят и освобождаването на хистамин и други вещества, които са отговорни за наблюдаваната симптоматика.

 

 

Повечето хранителни алергии се предизвикват от белтъци в:

 

морски храни, най-вече риба, скариди, омари и раци;

фъстъци;

дървесни ядки – орехи и пекани (американски орехи);

яйца.

 

При деца хранителните алергии най-често биват отключвани от белтъци в:

 

мляко;

яйца;

фъстъци;

дървесни ядки;

пшеница.

 

Шоколадът, отдавна смятан за силно алергенен, всъщност е отговорен за много малка част от хранителните алергии.

 

Рисковите фактори за хранителна алергия са:

 

Семейна история на заболявания с алергенен компонент – астма, екзема, сенна хрема и др. Освен това, астмата и хранителната алергия често са налице едновременно. При тези условия, протичането на всяка една от тях често е по-тежко от обичайното.

 

Възраст – малките деца по-често страдат от хранителни алергии от хората на средна и напреднала възраст. Това е така, защото съзрялата храносмилателна система разгражда по-ефективно алергенните белтъци. Затова децата израстват алергиите към мляко, соя, пшеница и яйца. Алергиите към фъстъци и морски мекотели, обаче, най-често са пожизнени.

 

Предишна алергия – възможно е надрасната алергия да се завърне на по-късен етап. Рискът от анафилактична реакция към храна е по-висок в тийнейджърска възраст, при наличие на астма и липса на кожни симптоми при поява на алергията.

 

Няма унифициран тест за диагностициране на хранителни алергии. Провеждат се едно или повече изследвания, както и снемане на подробна анамнеза.

 

Кожен тест – кожата на ръката или гърба се наранява леко и върху нея се поставя изследваната субстанция. Кожата се убожда внимателно, за да бъде въведено част от веществото под нея. Ако е налице алергия към изследваното вещество се появява подутина по кожата. Положителен кожен тест, сам по себе си, не е достатъчен за поставяне на диагноза.

 

Кръвен тест – той измерва имунният отговор като определя количеството на антитела E в кръвта. Той също не може да бъде използван самостоятелно за поставяне на диагноза.

 

Елиминационен тест – подозираният алерген се изключва от диетатата за една или две седмици, след което се добавя обратно за малко. Това позволява идентифициране на алергените, но не с абсолютна точност.

 

Един или повече от тези тестове трябва да бъдат съчетани с внимателното снемане на анамнеза и проследяването на медицинската история на пациента, за да бъде диагнозата точна и категорична.

 

Очаквайте лечението на хранителните алергии в Puls.bg

Автор: Ралица Солакова